МИТЪТ ЗА ДИМА – Скулптури от дим от Соня Кеплер

Още в древния Изток благотворното и защитно действие на тамяна е било оценено. Там се развила оживена търговия с тамян и други аромати, които станали известни и в Централна Европа през Средновековието.

Един от най-старите текстове на човечеството, Епосът за Гилгамеш, разказва за кадилници, в чиито купи са били изгорени тамян, смирна, кедрово дърво и сладка тръстика. В древен Египет и Гърция, където оракулът играе основна роля, са използвани специални психоактивни вещества. Производството на тези смеси от тамян било запазено за жреците и жриците в храмовете.

Говори се, че римляните и келтите са използвали малки кадилници, съдържащи ароматна дървесина и смоли като гробни предмети.

Обичаите, свързани с Rauhnächte, вероятно също се връщат към ритуала за опушване. Между Коледа и 6 януари, Богоявление, свещениците в предимно католическите райони кадяха с тамян домове и конюшни, традиция, която продължава и до днес, особено в алпийския регион.

Художничката Соня Кеплер, родена в Пфорцхайм през 1988 г., се занимава с мита за дима и естетиката на скулптурата в своята работа. Постоянно променящото се взаимодействие на нематериалното и материалното е в основата на всички нейни привидно архаични димни скулптури.

При избора на формата и материала – бронз и керамика – художникът се вдъхновява от традиционните кадилници. В същото време тя размива всички граници и разпознаваеми препратки, за да измисли нови, изненадващи, аморфно-чувствени форми.